Преди няколко години никой около мен не използваше думата „дигитално благополучие“. Хората говореха за продуктивност, за мотивация, за баланс между работа и личен живот, но не и за това как технологиите влияят на всичко това. Днес терминът е все по-популярен – в доклади на OECD, в политики на ЕС, в корпоративни стратегии, в училищни програми. Това е така, не защото е модерно, а защото вече усещаме последиците от дигиталния свят върху себе си по начин, който не можем да игнорираме.
Доскоро, преди майчинството, което промени ритъма ми, животът ми изглеждаше така: лаптопът отворен пред мен (чатове, мейли, виртуални срещи) всичко едновременно, пиша съобщения на телелфона, чета известия. В браузъра – 30 активни екрана, които „ще прочета след малко“. В ушите – слушалки, на които върви уебинар, който уж слушам, докато върша още три неща. И ако някой ме беше попитал дали съм продуктивна, щях да кажа „да, разбира се“, носейки аватара на супер героя. Истината е, че бях в постоянно включен режим и постоянно разсейване. Мозъкът ми беше като браузър, който се опитва да зареди твърде много страници наведнъж.
Тогава още не знаех, че това състояние има име: дигитално неблагополучие. И че не е личен провал, а системен ефект от средата, в която живеем.
Какво всъщност е дигиталното благополучие?
Ако питаме UNESCO, това е „подобряване на човешкото благополучие чрез използване на дигитални медии“. Oxford Academic го нарича „динамичен баланс между свързаност и откъсване“. SAGE го описва като резултат от взаимодействието между дигиталните практики и субективното благополучие.
Но ако трябва да го кажа лично: дигиталното благополучие е способността да живеем добър живот в свят, в който технологиите са навсякъде и искаме те да служат на нас, не обратното. Не става дума да изключим устройствата. Става дума да не изключим себе си.
Защо темата набира скорост точно сега?
Защото преживяваме няколко кризи едновременно — и всички те са свързани с дигиталната среда.
Криза на вниманието
Вниманието е най-ценният ни когнитивен ресурс. То е способността да задържим ума си върху едно нещо достатъчно дълго, за да го разберем, да го свържем с други идеи, да го превърнем в действие.
Без внимание няма учене, няма творчество, няма задълбочена работа, няма планиране. Число, което много ме изуми – обхватът на човешкото внимание е спаднал от 12 секунди на 8 секунди за период от едва 13 години. Това не е сензация – измерено е в когнитивни изследвания, включително от Microsoft Canada и Oxford Internet Institute. Това са данни към 2015 година. Естествено логичният въпрос тук е какви биха били резултатите през 2026 г.?
Живеем в среда, която непрекъснато се състезава за внимание. Телефонът ни светва стотици пъти на ден. Алгоритмите са оптимизирани да задържат вниманието ни, а ние нямаме осъзнати и отработени стратегии. Познат сценарий на всички: започваш да четеш, появява се известие, вниманието се прекъсва. Връщаш се обратно, но вече си изгубил нишката. Започваш отначало, прескачаш, търсиш смисъла. Мозъкът работи на високи обороти, а ефектът е обратният — умора и постепенно нарастващо чувство за тревожност.
Криза на продуктивността
Технологиите трябва да ни освобождават време. И го правят. Но парадоксът на Жевонс казва нещо друго: когато нещо става по-ефективно, ние започваме да го използваме повече, а не по-малко. Според Microsoft и СЗО работният ден е нараснал с 2.5 часа от 2016 насам.
Криза на самотата
СЗО и UNICEF говорят за „епидемия на самотата“. Тук отново има парадокс: никога не сме били по-свързани, но никога не сме се чувствали по-самотни.
Криза на когнитивните функции
Преглед в Frontiers (2023) показва, че дигиталните технологии влияят върху паметта, вниманието, критичното мислене, ако се използват твърде много и без контрол.
Какво казва светът?
През 2024 г. Ithra и Horizon Group публикуваха първия Global Digital Wellbeing Index — международно изследване, което измерва дигиталното благополучие в 35 държави.
Това, което прави индекса ценен, е че разглежда две посоки:
- Рисковете от технологиите — ментално здраве, физическо здраве, способност за изключване, дезинформация, киберсигурност.
- Възможностите — свързаност, образование, продуктивност, достъп до услуги, култура, социална свързаност.
Технологиите не са само проблем. Те са и шанс, в което твърдо вярвам. Но ползата работи, само ако следим риска. В доклада България е на 21-во място — по средата, но с потенциал. Най-силните области глобално са свързаността и социалната свързаност и взаимно доверие. Най-слабите — физическото здраве, способността да се изключим и балансът между работа и личен живот. С други думи: имаме интернет, но нямаме граници.
Има ли почва дигиталното благополучие в България?
Въпросът не е „дали“, а „как“.
Българите са едни от най-свързаните в ЕС — 87% достъп до интернет, почти две трети от населението е активно в социалните мрежи. Технологиите не са периферия — те са основната среда, в която живеем.
Но изоставаме по дигитални умения. Докладът „Digital Decade“ на Европейската комисия е категоричен: ниска дигитална грамотност, риск от дигитално неравенство, липса на политики за дигитална хигиена.
България се представя добре в свързаността, но слабо в психичното здраве, безопасността и способността за дигитално изключване.
Това е като да имаш най-бързата кола, но да не знаеш как да я управляваш безопасно.
Какво предстои?
Следващите години ще има бързо развитие. Дигиталното благополучие ще стане част от ESG и HR политиките. Правото на дигитално изключване ще стане норма (някои държави вече имат закони за право на изключване – в това число България, Кодекс на труда чл. 154б). Изкуственият интелект ще бъде и проблем, и решение — ще има инструменти за фокус, за управление на нотификациите, за когнитивно разтоварване.
Образованието ще включва дигитална хигиена (в други текстове ще разгледаме забраната на телефоните в училище и други мерки, които текат в момента).
Ще се появят нови, на пръв поглед нишови/необичайни професии — Digital Wellness Officer, Attention Architect, AI–Human Interaction Specialist. Затова колкото по-рано започнем работа по темата, толкова по-готови ще бъдем за предстоящите промени.
Тенденция или реална нужда?
В крайна сметка въпросът „има ли почва дигиталното благополучие у нас?“ не е философски, а практичен. Вярвам, че има. И не защото сме изключително напредничави, а защото реалността вече ни притиска да му обърнем внимание.
Ако трябва да съм честна, не мисля, че България ще стане шампион по дигитално благополучие утре. Но виждам, че темата започва да се появява в разговори, в компании, в училища, в родителски групи, дори в дизайна на продукти. Хората започват да усещат, че „нещо не е наред“ и търсят по-здравословен начин да бъдат в дигиталния свят. И това е напълно достатъчно като начало.
