Защо колкото по-ефективни ставаме, толкова по-изморени се чувстваме
Парадоксът на Jevons е икономическа теория от 19 век, но в днешни дни е много актуална. Той казва, че когато нещо стане по-ефективно, ние започваме да го използваме повече, а не по-малко. И това важи за технологиите, за работата, за живота ни.
Уилям Джевонс наблюдава, че когато парните машини стават по-ефективни, потреблението на въглища се увеличава. Причината е защото ефективността прави използването им по-лесно, по-евтино и по-привлекателно. Днес това е реалността, свързана с технологиите – имаме по-бързи лаптопи, по-бърз интернет, по-умни приложения, изкуствен интелект, който пише, анализира, обобщава.
Резултатът е, че всъщност потребяваме повече.
Икономическият поглед към парадокса на Jevons показва, че проблемът не е в технологиите, а в начина, по който пазарите — и ние самите — реагираме на повишената ефективност. Когато даден ресурс стане по-евтин и по-лесен за използване, потреблението му се увеличава. Ефективността създава ново търсене. В икономиката това се нарича еластично търсене (elastic demand) — колкото по-лесно става нещо, толкова повече го правим.
Защо се случва това?
Причините са няколко. Ефективността създава нови очаквания към човека – Щом можеш да свършиш нещо за 10 минути, защо не свършиш още три неща? Технологиите премахват естествените паузи – няма чакане, няма почивка. Колко от нас имат история за ден, в който дори сме забравили да хапнем, да пием вода, камо ли да се раздвижим? Мозъкът ни обича бързите награди – всяка отметната задача е мини-доза допамин и е нормално да искаме още. Границите се размиват – свързани сме и можем да работим отвсякъде, по всяко време.
Какви са изходите
- Планиране не само на задачи, а и паузи. Да погледнем на паузите и „празното“ време със същата важност, като ефективното.
- Ограничаване на „ефективните“ инструменти – не всичко трябва да е оптимизирано.
- Създаване на „буферни зони“ – 15 минути без екрани преди сън, 10 минути след работа.
- Работа на цикли, не в непрекъснат поток – Pomodoro, интервали, блокове – има най-различни техники, въпрос на вкус, коя ще изберем, важно е да зададем ритъм.
- Любопитство и критично мислене – задаване на въпроси „Това нужно ли е да е по-бързо?“ „Това нужно ли е за днес?“
Има един момент обаче, който често пропускаме, когато говорим за технострес, дигитално благополучие или парадокса на Jevons. Говорим за технологии, за мозък, за допамин, за продуктивност, за граници. Но пропускаме най-важния фактор: ако договорът със себе си е слаб, никаква стратегия и рецепта няма да издържи.
Можеш да си сложиш таймер за екрани. Можеш да си направиш дигитален детокс. Можеш да си обещаеш, че няма да работиш след 19:00. Но ако вътрешният ти договор е:
„Е, хайде, само още малко…“, „Ще го наваксам утре…“, „Няма да стане нищо, ако наруша правилото…“, „Това е супер важно…“, „И аз съм човек…“
Тогава се връщаме в начална точка.
Скоро присъствах на представяне на една от компаниите за Дигитиално благополучие, чийто продукт е приложение, което блокира приложения на телефона. Техният представител сподели, че от 5 нива на трудност, хората често избират най-лесното, онова, което сравнително бързо може да се нулира или отмени. Това беше много точно предтсавяне на проблема – не е дали имаме воля или дисциплина, или точното приложение, въпросът е, че ние всъщност изпитваме удоволствие от този интензитет и е трудно да пуснем. Също както пушачът знае, че си вреди, ама са толкова вкусни тия цигари….
Тук идва висшият пилотаж. Нито техностресът, нито парадоксът на Jevons могат да бъдат „победени“ с правила. Правилата се нарушават, договорките се забравят. Това, което издържа, е голямата цел, която е по-важна от моментното удоволствие. Това е цел, която дава смисъл, посока, гориво, идентичност, ако щете. Скоро чух да наричат тази цел, Доминанта или Северна звезда. Вие си измислете ваша метафора.
Какво означава това на практика?
- Направи договор със себе си, който е реален. Вместо „няма да гледам телефон след 19:00“ да имаме „Ще си давам 20 минути тишина вечер, защото това ме прави по-добър човек.“
- Избери трудното ниво – не защото трябва, а защото ти си човек, който може и иска да го направи.
- Постави Северната звезда/Голямата цел на видно място – на огледалото, на екрана.
- Преговаряй със себе си само когато си осъзнат, не когато си уморен
Парадоксът на Jevons не идва като проблем, а често като успех. Той се появява в моментите, в които се чувстваме най-продуктивни, най-ефективни, най-„в зоната“. Технологиите могат да ни дадат суперсили — бързина, автоматизация, яснота — и ние естествено искаме да ги използваме още. Допаминът от отметнатите задачи е реален и много убедителен. Проблемът е, че този интензитет е приятен, но не е устойчив.
И тук отново се връщаме към договора със себе си: ако не си определиш предварително какво означава „достатъчно“, ще продължиш да натискаш газта, докато тялото не спре само.
Когато имаш ясна посока, можеш да кажеш „стоп“ не защото трябва, а защото избираш да пазиш себе си, за да стигнеш по-далеч.
